Вярно ли е, както твърди президентът Росен Плевнелиев, че България не е най-корумпираната страна в Европейския съюз?

Вярно ли е, както твърди президентът Росен Плевнелиев, че България не е най-корумпираната страна в Европейския съюз?.

Вярно ли е, както твърди президентът Росен Плевнелиев, че България не е най-корумпираната страна в Европейския съюз?

„Ние, българите, не сме най-корумпираните в ЕС“, заяви Росен Плевнелиев днес по време посещение в Пловдив. По време на речта си президентът няколко пъти повтори твърдението, че макар и страдащи от корупция, която е проблем навсякъде по света, българите „имаме повод да не се самозаклеймяваме винаги, че ние сме най-корумприраните, защото не сме.“

Вярно ли е твърдението на президента, че България не е най-корумпираната страна в Европейския съюз?

За да проверим верността на хипотезата на президента най-напред трябва да определим какво означава „корумпираност“ на една държава. Тъй като не може да се очаква, че  съществуват обективни измерители на корупцията (поради обстоятелството, че самото наличие на корупция в една държава предполага понижената й прозрачност, съответно затрудненото й разкриване), обикновено нивото на корупцията се оценява на субективно ниво.

Най-често цитираният източник на сравнителни данни за нивото на корупцията в различни държави е Corruption Perceptions Index („Индекс на възприятията за корупция“), публикуван ежегодно от 1995 година насам от международната неправителствена организация Transparency International. CPI класира 178 страни съгласно субективно възприеманото ниво на корупция в тях според оценки на експерти, съчетани с проучвания на общественото мнение. Сред експертите са Bertelsmann Foundation,  Economist Intelligence Unit, Freedom House, Global Insight, International Institute for Management Development, Political and Economic Risk Consultancy,  World Economic Forum, и Световната банка.

CPI дефинира корупцията като „злоупотреба с обществена власт с цел лично облагодетелстване“. Скалата на оценка, използвана от CPI, варира от 10 (напълно свободна от корупция) до 0 (дълбоко корумпирана).

Следната таблица обобщава класирането на всички 25 страни-членки на ЕС за последните пет години. Видно е, че България е на последно мясно от страните в ЕС през 2011, както и през повечето от предходните 4 години (единствено през 2010г. е била „изпреварена“ от Гърция, а преди влизането в ЕС – от Румъния.

 

За презентацията е нужен JavaScript.

Важно е да се отбележи, че много страни извън Европейския съюз, които имат репутацията на страни с висока корупция, заемат значително по-високи позиции от България в класацията на CPI. Такива са например Турция, Македония, Боцвана, Гана, Грузия, Куба, Южна Африка, Гамбия, Лесото, Колумбия и Тунис.

Мета-проучване на честотата на използване на фразата „corruption in Bulgaria“ в интернет пространството, сравнена с честотата на използване на названието на страната в неутрален контекст, също нареждат България на челно място сред европейските страни, като първото място България дели с Румъния.

Горепосочените резултати опровергават категоричното твърдение на президента, че България не е най-корумпираната страна Европейския съюз.

Интересно е дали българите осъзнават този факт. По думите на Росен Плевнелиев, Българите се самозаклеймяват затова, че страната е най-корумпираната в Европа. Обективно обаче и това не е така. Според изследване на Евробарометър, публикувано през февруари 2011г., едва 79% от българите считат, че корупцията е „съществена част от бизнес средата в страната ни“. Макар и цифрата да изглежда висока, тя е значително по-ниска от самоосъзнаването на проблема в страни с по-ниски нива на корупция, като Словения, Португалия, Италия, Чехия, Словакия, Гърция и Кипър, където процентът на осъзнаване се покачва до 90%.

С други думи – изглежда неоправдано и противопоказно президентът да успокоява българите, че проблемът с корупцията не е толкова голям, колкото самите те си внушават. Първо, в действителност той е по-голям, отколкото твърди президентът, а второ – българите очевидно имат нужда не от допълнително самозаблуждаване, а напротив – от реално осъзнаване на истинските размери на проблема с корупцията.

Вярно ли, че стойността на заловения на Гергьовден 67 кг кокаин е на стойност от 100 млн лева?

Основната новина във всички български медии на 6 май 2012 бе залавянето на 67 кг кокаин, укрити в комбайн на път за Холандия. Всички медии, практически без изключение, посочиха като стойност на заловения кокаин „почти 100 млн лева“, без да цитират конкретен източник. Липсата на посочен източник ни провокира да проверим:

Наистина ли стойността на 67 кг кокаин е цели 100 млн лева?

Проверихме актуалните цени на дрогата според един от най-авторитетните източници – Агенцията за борба с наркотиците и престъпността на на Обединените нации. Най-актуалните данни се съдържат в годишния доклад на агенцията за 2011 г. Там обаче се натъкваме на най-различни цени – от една страна, трябва да се направи разлика между цените „на едро“ и „на дребно“ – последните са известни и като улични цени. От друга страна, цените в различни страни варира в големи граници, дори в рамките на Европа: уличната цена на 1 грам кокаин във Финландия е цели 106 евро, а в Холандия: само 48 евро.

За целите на проверката ни ще използваме усреднената европейска цена на кокаина. Средната улична цена за килограм кокаин в Европа е 61 000 евро. Средната цена на едро е 39 200 евро.

Логично би било за оценка на стойността на заловения кокаин да се използва цената на едро. Често обаче при залавяне на големи количества наркотици правоохранителните органи назовават уличната му стойност, тъй като звучи по-впечатляващо. Нека тогава да направим проверката по по-щедрия начин – с цената на дребно.

67кг х  61 000 евро = 4 087 000 евро.

4 087 000 евро = 7 969 650 лв.

С други думи: стойността на заловения кокаин по най-щедрата оценка е била „почти 8 млн лева“, а в никакъв случай „почти 100 млн лева“, както съобщиха, очевидно без никаква проверка, всички български медии.

 

Демистифатор

Ако забележите нелогично твърдение, изказано от български политик или публикувано в медия, съобщете ни – ще го проверим незабавно. Съобщете ни чрез коментарното поле по-долу или задайте въпрос чрез туитър на @demystificator

Използван източник: http://www.unodc.org/documents/data-and-analysis/WDR2011/World_Drug_Report_2011_ebook.pdf

Вярно ли е, че през първите три години от управлението на ГЕРБ „средната продължителност на живота“ се е увеличила с 1 година?

По думите на премиера Борисов, стенографирани по време на заседание на МС от 2 май 2012 г, „средната продължителност на живота“ на българите се е увеличила с 1 година по време на първите 3 години от мандата на правителството на ГЕРБ.

Вярно ли е това твърдение от статистическа гледна точка?

Ако е вярно, възможно ли е такъв ръст да бъде резултат от действия на едно правителство, което е на власт от средата на 2009?

Краткият отговор е: не е вярно. „Средна продължителност на живота“ е демографско понятие, известно също като „очаквана продължителност на живота“, което описва усреднената (за цялото население) възраст, до която се очаква да доживее населението на страната. Очакваната продължителност на живота се изчислява на основата на последните данни за смъртността на населението в различни възрастови групи, които се дообработват, за да се избегне ефектът на еднократни демографски явления или статистически изкривявания в извадката.

Данните за очаквана продължителност на живота за България са обобщени в следната таблица (източник: НСИ):

От таблицата е видно, че средната продължителност на живота по време на управлението на ГЕРБ е (2009г – 2011г) е 73.8 години, което е ръст с 0.4 години спрямо периода 2007-2009 г. Този ръст всъщност е по-малък от ръста между периодите 2004-2006 и 2007-2009 г, който е 0.8 години (дори ако се вземе предвид едната година на припокриване в периодите 2007-2009 и 2009-2011, пак се получава по-малък ръст при ГЕРБ, отколкото в рамките на предишното правителство).

С други думи, по време на мандата на ГЕРБ средната продължителност на живота не би могла да е пораснала с цяла година; а по-скоро с около половин година. Подобен ръст е напълно в рамките на статистически очакваното предвид общите демографски процеси и не отличава периода 2009-2011г от предходни периоди. Също така подобен ръст е изцяло в рамките на демографските изменения в други европейски държави.

КАКВО Е ИМАЛ ПРЕДВИЛ ТОГАВА БОЙКО БОРИСОВ?

Предполагаме, че премиерът е объркал понятието „средна продължителност на живота“ с понятието „средна възраст на населението“.  Ако анализираме данните за средна възраст на българите ще открием, че действително в периода на управление на ГЕРБ има скок в усреднената за страната възраст на населението именно с 1 година.

Промяната на средната възраст на населението обаче няма същата позитивна конотация като промяна в средната (очаквана) продължителност на живота. Средната възраст може да се промени значително както от миграционни промени, така и от социално обусловени промени в темповете на раждаемост. Очевидно както повишено темпо на емиграция, така и забавена разждаемост биха довели до повишена средна възраст на населението, но нито един от тези фактори не биха допринесли за по-дълга средна продължителност на живота за (реално) останалата част от населението.

КАК СЕ СРАВНЯВАМЕ С ДРУГИТЕ СТРАНИ?

България е страната с третата най-къса (очаквана) продължителност на живота в Европейския съюз. По данни на Еуростат за 2010г. СПЖ в България е била 73.5 г, като единствено в Латвия и Литва продължителността е била по-къса, съответно 73.1 и 72.8 г. В същото време генетично идентичната ни съседка Македония има продължителност на живота повече от година по-дълга от българската – 74.6 г. По-високи са показателите и за  сърбите (73.9), грузинците (74.3), черногорците (75.4) и хърватите (76.1) – всички извън ЕС. Гърците живеят средно до 79.9 г. – 6.4 г по-дълго от българите. Най-дълго в Европа живеят швейцарците и испанците с около 82 г., като усреднената за ЕС продължителност е 79 години.

Източници:

http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=demo_mlexpec&lang=en

http://www.nsi.bg/EPDOCS/Population2011.pdf

Задавайте въпросите си към Демистификатор чрез коментарното поле или чрез Tуитър на @Demystificator

Какво е автокефална църква? Какъв се явява руският патриарх Кирил на българския патриарх Максим и защо го познава „от дете“?

Автокефална църква означава самостоятелна, регионално или етнически обособена църква, главата на която не отговаря пред никое по-високо духовно лице. Източните православни църкви по правило са автокефални (от гръцки – αὐτοκεφαλία: със собствена глава), тъй като техен върховен администратор е патриархът, над когото не стои друг църковен администратор. Автокефалните църкви са 15 на брой – руската ( с около 150 млн вярващи),  румънската (около 16 млн.), гръцката (10 млн.), българската и сръбската с около 10 млн. всяка) и т.н.   Една от източноправославните църкви – „вселенската“  Цариградска патриаршия има статут на „първа сред равните“.

Българската православна църква  е най-старата сред тези извън цариградската – била е една от петте църкви, получили автокефален статут от цариградската патриаршия още през 927 г. заедно с римската (по-късно римокатолическата) църква.

Автокефалността на източноправославните църкви е протовоположна на централизираната, йерархична структура на католическата църква. В римокатолическата църква всички кардинали са подчинени на Ватикана и формално на Папата.

Автокефалността е основният източник на  спорове и разколи между източноправославните църкви.  Постоянни са раздорите между Руската православна църква и Цариградската патриаршия относно самостоятелния (автокефален) статут на полската, чешката и американските православни църкви. Според Руската православна църква всяка автокефална църква има право да предоставя автокефалност и автономност на свои части. Според Цариградската патриархия, обаче, единствено централният екуменски събор може да създаде нова автокефална църква, а между съборите подобен статут може да се предоставя единствено от първата сред равните – Цариградската църква-майка.

• КАКЪВ СЕ ЯВЯВА РУСКИЯТ ПАТРИАРХ КИРИЛ НА БЪЛГАРСКИЯ МАКСИМ?

Най-просто казано: не би трябвало да бъде никакъв. Погледнато в друг контекст – двамата са колеги с равни рангове. От една страна руският патриарх „ръководи“ най-голямата (по брой на вярващите) православна  църква; но от друга страна пък българската църква е значително по-стара, така че и двамата патриарси имат своите причини да се смятат за равнопоставени един спрямо друг.

• КАК ТАКА РУСКИЯТ ПАТРИАРХ КИРИЛ ПОЗНАВА БЪЛГАРСКИЯ МАКСИМ „ОТ ДЕТСТВОТО СИ“?

По думите на самия московски патриарх Кирил той се запознал с патриарх Максим по време на  посещение в СССР на тогавашния български патриарх Кирил. По време на посещенията в Москва и Ленинград Кирил бил съпровождан от току-що ръкоположения тогава млад епископ Максим. Бащата на московския патриарх Кирил, протоиерей Михаил, придружавал българската църковна делегация по време на визитата им в Ленинград, а малкият Кирил (тогава още Владимир) бил през цялото време с баща си. Присъствал на литургия на „младия, енергичен и красив“ епископ Максим, след което двамата  дълго разговаряли в църквата.

Тъй като Максим е ръкоположен като епископ през 1956 г, а руският патриарх е роден през 1946г,  очевидно при срещата им патриарх Кирил е бил на 10 или 11 г.

Демистификатор