Вярно ли е, както твърди президентът Росен Плевнелиев, че България не е най-корумпираната страна в Европейския съюз?

Вярно ли е, както твърди президентът Росен Плевнелиев, че България не е най-корумпираната страна в Европейския съюз?.

Вярно ли, че стойността на заловения на Гергьовден 67 кг кокаин е на стойност от 100 млн лева?

Основната новина във всички български медии на 6 май 2012 бе залавянето на 67 кг кокаин, укрити в комбайн на път за Холандия. Всички медии, практически без изключение, посочиха като стойност на заловения кокаин „почти 100 млн лева“, без да цитират конкретен източник. Липсата на посочен източник ни провокира да проверим:

Наистина ли стойността на 67 кг кокаин е цели 100 млн лева?

Проверихме актуалните цени на дрогата според един от най-авторитетните източници – Агенцията за борба с наркотиците и престъпността на на Обединените нации. Най-актуалните данни се съдържат в годишния доклад на агенцията за 2011 г. Там обаче се натъкваме на най-различни цени – от една страна, трябва да се направи разлика между цените „на едро“ и „на дребно“ – последните са известни и като улични цени. От друга страна, цените в различни страни варира в големи граници, дори в рамките на Европа: уличната цена на 1 грам кокаин във Финландия е цели 106 евро, а в Холандия: само 48 евро.

За целите на проверката ни ще използваме усреднената европейска цена на кокаина. Средната улична цена за килограм кокаин в Европа е 61 000 евро. Средната цена на едро е 39 200 евро.

Логично би било за оценка на стойността на заловения кокаин да се използва цената на едро. Често обаче при залавяне на големи количества наркотици правоохранителните органи назовават уличната му стойност, тъй като звучи по-впечатляващо. Нека тогава да направим проверката по по-щедрия начин – с цената на дребно.

67кг х  61 000 евро = 4 087 000 евро.

4 087 000 евро = 7 969 650 лв.

С други думи: стойността на заловения кокаин по най-щедрата оценка е била „почти 8 млн лева“, а в никакъв случай „почти 100 млн лева“, както съобщиха, очевидно без никаква проверка, всички български медии.

 

Демистифатор

Ако забележите нелогично твърдение, изказано от български политик или публикувано в медия, съобщете ни – ще го проверим незабавно. Съобщете ни чрез коментарното поле по-долу или задайте въпрос чрез туитър на @demystificator

Използван източник: http://www.unodc.org/documents/data-and-analysis/WDR2011/World_Drug_Report_2011_ebook.pdf

Какво е автокефална църква? Какъв се явява руският патриарх Кирил на българския патриарх Максим и защо го познава „от дете“?

Автокефална църква означава самостоятелна, регионално или етнически обособена църква, главата на която не отговаря пред никое по-високо духовно лице. Източните православни църкви по правило са автокефални (от гръцки – αὐτοκεφαλία: със собствена глава), тъй като техен върховен администратор е патриархът, над когото не стои друг църковен администратор. Автокефалните църкви са 15 на брой – руската ( с около 150 млн вярващи),  румънската (около 16 млн.), гръцката (10 млн.), българската и сръбската с около 10 млн. всяка) и т.н.   Една от източноправославните църкви – „вселенската“  Цариградска патриаршия има статут на „първа сред равните“.

Българската православна църква  е най-старата сред тези извън цариградската – била е една от петте църкви, получили автокефален статут от цариградската патриаршия още през 927 г. заедно с римската (по-късно римокатолическата) църква.

Автокефалността на източноправославните църкви е протовоположна на централизираната, йерархична структура на католическата църква. В римокатолическата църква всички кардинали са подчинени на Ватикана и формално на Папата.

Автокефалността е основният източник на  спорове и разколи между източноправославните църкви.  Постоянни са раздорите между Руската православна църква и Цариградската патриаршия относно самостоятелния (автокефален) статут на полската, чешката и американските православни църкви. Според Руската православна църква всяка автокефална църква има право да предоставя автокефалност и автономност на свои части. Според Цариградската патриархия, обаче, единствено централният екуменски събор може да създаде нова автокефална църква, а между съборите подобен статут може да се предоставя единствено от първата сред равните – Цариградската църква-майка.

• КАКЪВ СЕ ЯВЯВА РУСКИЯТ ПАТРИАРХ КИРИЛ НА БЪЛГАРСКИЯ МАКСИМ?

Най-просто казано: не би трябвало да бъде никакъв. Погледнато в друг контекст – двамата са колеги с равни рангове. От една страна руският патриарх „ръководи“ най-голямата (по брой на вярващите) православна  църква; но от друга страна пък българската църква е значително по-стара, така че и двамата патриарси имат своите причини да се смятат за равнопоставени един спрямо друг.

• КАК ТАКА РУСКИЯТ ПАТРИАРХ КИРИЛ ПОЗНАВА БЪЛГАРСКИЯ МАКСИМ „ОТ ДЕТСТВОТО СИ“?

По думите на самия московски патриарх Кирил той се запознал с патриарх Максим по време на  посещение в СССР на тогавашния български патриарх Кирил. По време на посещенията в Москва и Ленинград Кирил бил съпровождан от току-що ръкоположения тогава млад епископ Максим. Бащата на московския патриарх Кирил, протоиерей Михаил, придружавал българската църковна делегация по време на визитата им в Ленинград, а малкият Кирил (тогава още Владимир) бил през цялото време с баща си. Присъствал на литургия на „младия, енергичен и красив“ епископ Максим, след което двамата  дълго разговаряли в църквата.

Тъй като Максим е ръкоположен като епископ през 1956 г, а руският патриарх е роден през 1946г,  очевидно при срещата им патриарх Кирил е бил на 10 или 11 г.

Демистификатор