Вярно ли, че стойността на заловения на Гергьовден 67 кг кокаин е на стойност от 100 млн лева?

Основната новина във всички български медии на 6 май 2012 бе залавянето на 67 кг кокаин, укрити в комбайн на път за Холандия. Всички медии, практически без изключение, посочиха като стойност на заловения кокаин „почти 100 млн лева“, без да цитират конкретен източник. Липсата на посочен източник ни провокира да проверим:

Наистина ли стойността на 67 кг кокаин е цели 100 млн лева?

Проверихме актуалните цени на дрогата според един от най-авторитетните източници – Агенцията за борба с наркотиците и престъпността на на Обединените нации. Най-актуалните данни се съдържат в годишния доклад на агенцията за 2011 г. Там обаче се натъкваме на най-различни цени – от една страна, трябва да се направи разлика между цените „на едро“ и „на дребно“ – последните са известни и като улични цени. От друга страна, цените в различни страни варира в големи граници, дори в рамките на Европа: уличната цена на 1 грам кокаин във Финландия е цели 106 евро, а в Холандия: само 48 евро.

За целите на проверката ни ще използваме усреднената европейска цена на кокаина. Средната улична цена за килограм кокаин в Европа е 61 000 евро. Средната цена на едро е 39 200 евро.

Логично би било за оценка на стойността на заловения кокаин да се използва цената на едро. Често обаче при залавяне на големи количества наркотици правоохранителните органи назовават уличната му стойност, тъй като звучи по-впечатляващо. Нека тогава да направим проверката по по-щедрия начин – с цената на дребно.

67кг х  61 000 евро = 4 087 000 евро.

4 087 000 евро = 7 969 650 лв.

С други думи: стойността на заловения кокаин по най-щедрата оценка е била „почти 8 млн лева“, а в никакъв случай „почти 100 млн лева“, както съобщиха, очевидно без никаква проверка, всички български медии.

 

Демистифатор

Ако забележите нелогично твърдение, изказано от български политик или публикувано в медия, съобщете ни – ще го проверим незабавно. Съобщете ни чрез коментарното поле по-долу или задайте въпрос чрез туитър на @demystificator

Използван източник: http://www.unodc.org/documents/data-and-analysis/WDR2011/World_Drug_Report_2011_ebook.pdf

Вярно ли е, че през първите три години от управлението на ГЕРБ „средната продължителност на живота“ се е увеличила с 1 година?

По думите на премиера Борисов, стенографирани по време на заседание на МС от 2 май 2012 г, „средната продължителност на живота“ на българите се е увеличила с 1 година по време на първите 3 години от мандата на правителството на ГЕРБ.

Вярно ли е това твърдение от статистическа гледна точка?

Ако е вярно, възможно ли е такъв ръст да бъде резултат от действия на едно правителство, което е на власт от средата на 2009?

Краткият отговор е: не е вярно. „Средна продължителност на живота“ е демографско понятие, известно също като „очаквана продължителност на живота“, което описва усреднената (за цялото население) възраст, до която се очаква да доживее населението на страната. Очакваната продължителност на живота се изчислява на основата на последните данни за смъртността на населението в различни възрастови групи, които се дообработват, за да се избегне ефектът на еднократни демографски явления или статистически изкривявания в извадката.

Данните за очаквана продължителност на живота за България са обобщени в следната таблица (източник: НСИ):

От таблицата е видно, че средната продължителност на живота по време на управлението на ГЕРБ е (2009г – 2011г) е 73.8 години, което е ръст с 0.4 години спрямо периода 2007-2009 г. Този ръст всъщност е по-малък от ръста между периодите 2004-2006 и 2007-2009 г, който е 0.8 години (дори ако се вземе предвид едната година на припокриване в периодите 2007-2009 и 2009-2011, пак се получава по-малък ръст при ГЕРБ, отколкото в рамките на предишното правителство).

С други думи, по време на мандата на ГЕРБ средната продължителност на живота не би могла да е пораснала с цяла година; а по-скоро с около половин година. Подобен ръст е напълно в рамките на статистически очакваното предвид общите демографски процеси и не отличава периода 2009-2011г от предходни периоди. Също така подобен ръст е изцяло в рамките на демографските изменения в други европейски държави.

КАКВО Е ИМАЛ ПРЕДВИЛ ТОГАВА БОЙКО БОРИСОВ?

Предполагаме, че премиерът е объркал понятието „средна продължителност на живота“ с понятието „средна възраст на населението“.  Ако анализираме данните за средна възраст на българите ще открием, че действително в периода на управление на ГЕРБ има скок в усреднената за страната възраст на населението именно с 1 година.

Промяната на средната възраст на населението обаче няма същата позитивна конотация като промяна в средната (очаквана) продължителност на живота. Средната възраст може да се промени значително както от миграционни промени, така и от социално обусловени промени в темповете на раждаемост. Очевидно както повишено темпо на емиграция, така и забавена разждаемост биха довели до повишена средна възраст на населението, но нито един от тези фактори не биха допринесли за по-дълга средна продължителност на живота за (реално) останалата част от населението.

КАК СЕ СРАВНЯВАМЕ С ДРУГИТЕ СТРАНИ?

България е страната с третата най-къса (очаквана) продължителност на живота в Европейския съюз. По данни на Еуростат за 2010г. СПЖ в България е била 73.5 г, като единствено в Латвия и Литва продължителността е била по-къса, съответно 73.1 и 72.8 г. В същото време генетично идентичната ни съседка Македония има продължителност на живота повече от година по-дълга от българската – 74.6 г. По-високи са показателите и за  сърбите (73.9), грузинците (74.3), черногорците (75.4) и хърватите (76.1) – всички извън ЕС. Гърците живеят средно до 79.9 г. – 6.4 г по-дълго от българите. Най-дълго в Европа живеят швейцарците и испанците с около 82 г., като усреднената за ЕС продължителност е 79 години.

Източници:

http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=demo_mlexpec&lang=en

http://www.nsi.bg/EPDOCS/Population2011.pdf

Задавайте въпросите си към Демистификатор чрез коментарното поле или чрез Tуитър на @Demystificator