Вярно ли е, както твърди президентът Росен Плевнелиев, че България не е най-корумпираната страна в Европейския съюз?

Вярно ли е, както твърди президентът Росен Плевнелиев, че България не е най-корумпираната страна в Европейския съюз?.

Вярно ли е, както твърди президентът Росен Плевнелиев, че България не е най-корумпираната страна в Европейския съюз?

„Ние, българите, не сме най-корумпираните в ЕС“, заяви Росен Плевнелиев днес по време посещение в Пловдив. По време на речта си президентът няколко пъти повтори твърдението, че макар и страдащи от корупция, която е проблем навсякъде по света, българите „имаме повод да не се самозаклеймяваме винаги, че ние сме най-корумприраните, защото не сме.“

Вярно ли е твърдението на президента, че България не е най-корумпираната страна в Европейския съюз?

За да проверим верността на хипотезата на президента най-напред трябва да определим какво означава „корумпираност“ на една държава. Тъй като не може да се очаква, че  съществуват обективни измерители на корупцията (поради обстоятелството, че самото наличие на корупция в една държава предполага понижената й прозрачност, съответно затрудненото й разкриване), обикновено нивото на корупцията се оценява на субективно ниво.

Най-често цитираният източник на сравнителни данни за нивото на корупцията в различни държави е Corruption Perceptions Index („Индекс на възприятията за корупция“), публикуван ежегодно от 1995 година насам от международната неправителствена организация Transparency International. CPI класира 178 страни съгласно субективно възприеманото ниво на корупция в тях според оценки на експерти, съчетани с проучвания на общественото мнение. Сред експертите са Bertelsmann Foundation,  Economist Intelligence Unit, Freedom House, Global Insight, International Institute for Management Development, Political and Economic Risk Consultancy,  World Economic Forum, и Световната банка.

CPI дефинира корупцията като „злоупотреба с обществена власт с цел лично облагодетелстване“. Скалата на оценка, използвана от CPI, варира от 10 (напълно свободна от корупция) до 0 (дълбоко корумпирана).

Следната таблица обобщава класирането на всички 25 страни-членки на ЕС за последните пет години. Видно е, че България е на последно мясно от страните в ЕС през 2011, както и през повечето от предходните 4 години (единствено през 2010г. е била „изпреварена“ от Гърция, а преди влизането в ЕС – от Румъния.

 

За презентацията е нужен JavaScript.

Важно е да се отбележи, че много страни извън Европейския съюз, които имат репутацията на страни с висока корупция, заемат значително по-високи позиции от България в класацията на CPI. Такива са например Турция, Македония, Боцвана, Гана, Грузия, Куба, Южна Африка, Гамбия, Лесото, Колумбия и Тунис.

Мета-проучване на честотата на използване на фразата „corruption in Bulgaria“ в интернет пространството, сравнена с честотата на използване на названието на страната в неутрален контекст, също нареждат България на челно място сред европейските страни, като първото място България дели с Румъния.

Горепосочените резултати опровергават категоричното твърдение на президента, че България не е най-корумпираната страна Европейския съюз.

Интересно е дали българите осъзнават този факт. По думите на Росен Плевнелиев, Българите се самозаклеймяват затова, че страната е най-корумпираната в Европа. Обективно обаче и това не е така. Според изследване на Евробарометър, публикувано през февруари 2011г., едва 79% от българите считат, че корупцията е „съществена част от бизнес средата в страната ни“. Макар и цифрата да изглежда висока, тя е значително по-ниска от самоосъзнаването на проблема в страни с по-ниски нива на корупция, като Словения, Португалия, Италия, Чехия, Словакия, Гърция и Кипър, където процентът на осъзнаване се покачва до 90%.

С други думи – изглежда неоправдано и противопоказно президентът да успокоява българите, че проблемът с корупцията не е толкова голям, колкото самите те си внушават. Първо, в действителност той е по-голям, отколкото твърди президентът, а второ – българите очевидно имат нужда не от допълнително самозаблуждаване, а напротив – от реално осъзнаване на истинските размери на проблема с корупцията.